Пликът белееше отдалеч в пощенската ми кутия.
Обикновен.
Бял.
Стандартен плик.
Без марка-само пощенското клеймо и щемпел...
Гледах името си принтирано върху малко листче,залепено в долния десен ъгъл...
Подателят...
Инициалите не ми говореха нищо....
            Не тежеше
.Не шумулеше.
Нищо....
Отворих го..
Бавно....
Внимателно освободих съдържанието от бялото на плика...
Картичка...
Текста гласеше:
                       БЛАГОДАРИМ ВИ,
              ЧЕ ОТВОРИХТЕ СЪРЦЕТО СИ,
                   ДАРИХТЕ КРЪВ И 
               ПОМОГНАХТЕ НА ЕДИН
                ЧОВЕК ДА ЗАПОЧНЕ
                     ЖИВОТА СИ ОТНОВО!
                                    НЦТХ
Това ме накара да се замисля...
Защото този година все още не съм дарила кръв,както го правя от 7 години...до тук 12 кръводарявания....
Замислих се и защо не го направих тази година...все още....
   Може би защото при едно от кръводаряванията ми  небрежна сестра постави неправилно иглата,в резултат на което продупчи вената ми,предизвиквайки вътрешен кръвоизлив.Резултат -освен огромните синини и отоци по ръката,не можех да я ползвам повече от седмица.Наложи се да купувам лекарста и мазила,а имаше и  вероятност да направя тромб...което за щастие не стана....
Все още виждам моравите петна върху кожата ми,която освен много бяла е и много нежна ...и виждам изуменият поглед на личната ми лекарка когато и показах резултата от манипулацията.....
Наложи  се да ползвам болничен и не можех да нося къс ръкав повече от месец.....а беше лято....Горещо,топящо асфалта лято.....
     Може би,защото отношението на персонала много често е грубо,въпреки че си доброволец или може би точно заради това...
     Може би ,защото ми казаха,че България изнася кръвни продукти..........Не че има значение произхода на човека ,чийто живот зависи от преливането...но търговията с живот е отвратителна.....
      Може би, защото....всеки път изживявам малък ужас и кошмар, понеже не понасям игли и умирам от страх, когато усетя върху кожата си докосването от нопоеният със спирт памук....Нещо,че не гледам....нищо,че стискам зъби...нищо,че оглушавам ......
   Може би,защото.......
Не знам...
Не съм сигурна.....в това....
Както и да е..... годината не е свършила....има още време...
Но все още не съм сигурна- ще мога ли да даря кръв отново?...
Ще  мога ли да помогна на някому да започне живота си отново?....без значение кой е и какъв е.....
Ще го направя ли?
Мога ли?
Ами ти?