Чувстваше се толкова виновна.
Защото вината бе Нейна.
Той го каза,преди да си тръгне.
Така както каза,че я обича,но не издържа повече.
Защото Тя не се променя и Той не иска да продължава по този начин.
  Не знаеше какво да направи.Как да го убеди и да го задържи.Толкова много го обичаше,а го губеше по нейна вина.Но нима можеше да се промени и ако успееше нима това щеше да е все още Тя?
Отначало го умоляваше.
Плачеше.
Страдаше.
Обещаваше.
Каза му всичките си тайни.
Почти всичките.
Но....
Как да му каже,че неговото дете зрее като плод в утробата й?
Как да му каже ,че тестът за бременност е част от коледния му подарък?
Как да му каже как спестявааше отчаяно всяка стотинка,за да му подари мечтаната кола ?
Как можеше да сподели,че от повече от месец знаеше за бременноста си,но не му каза,защото се страхуваше.
Страхуваше се ,че отново ще я убеди на направи аборт.
Аборт,който Тя не желаеше и знаеше,че този път няма да го послуша-дори и да си тръгне.
Затова през сълзи му казваше само колко го обича.
Знаейки,че раждането на детето им за Нея ще е най голямото доказателство за тази любов.
Той обеща,че ще помисли,но Тя чувстваше края....
Времето течеше бавно,
А Той не решаваше нищо.
Всяка вечер я взимаше в прегръдките си.
Целуваше я.
Правеше секс.
Безопасен според него-Тя се усмихваше,защото знаеше  колко закъсняла е тази негова обезопасеност.
Отиваше на работа и през цялото време мислеше
Прехвърляше моменти,думи,ситуации и не откриваше грешките си.
Това Я подлудявяше и беше на края на силите си когато се случи....неизбежното....то дойде под формата на смърт...
   Колега с когото се размина по стълбите почина час по късно на работното си място.Някак делнично и неизбежно,но...
Тя си спомни колко кратък е живота.
Как не искаше да има планове и да живее само тук и сега.
   Прибра се и постави въпроса ясно и точно.
Поиска отговор и го получи.
Тази вечер споделиха за последен път общото си легло.
Не можеше да понесе допира му,докосването му Я изгаряше и когато накрая заспа с гръб към него след тихия плач,който я разкъсваше не усети как Той я придърпа и прегърна към себе си.
  Събуди се в обятията му,алармата на телефона Й настойчиво пищеше.
Стана и отиде на работа.
Той изнесе част от багажа си докато Я нямаше.Останалата част  взе по-късно същия ден.
  Тя плачеше тихичко през цялото време останала без сили..
Той каза само,че няма друга,но и че няма да размисли защото е решил...
   Няколко дни по късно Тя разбра,че всъщност има Друга.Бил Я срешнал случайно-Другата- ден след раздялата.Била стара позната,която не бил чувал и виждал отдавна.
Надявал се да се получи този път.
Тя не каза нищо.
Не вярваше на случайности.
Погали корема си.
Сълзите,които отново потекоха размазаха погледа Й.
После припадна.
  А Коледата наближаваше
.Всеки ден и напомняше само колко самотна  и нещастна е без Него.
Без любовта му...и все пак Тя имаше нещо.
Нещо негово
В себе си.
  Не можеше да се храни.
Рязка отслабна,но не можеше и да взима никакви лекарства-заради малкото същество покълнало в тялото Й.
Нощта преди Бъдни вечер отиде на кино.
Филмът Я завладя напълно.
Беше толкова уникален и така изпълнен с вълшебство,че забрави болката си и се потопи в чудния свят на екрана.
    Вечерта беше студена и снежна.Таксито беше толкова топло и за първи път от много време се почувства спокойна и без обсебващите мисли за него.
  Коледата й беше тъжна.Нямяше и помен от украсата и от щастието,което я изпълваше преди.
Вечерта мина тягостно.
Той  не се обади,нито прати смс за да Й честити.
  Е,помисли си Тя, Аз не съм като него и му прати кратко поздравче.
Болките почнаха през нощта.
Кръвта ги последва.
Клиниката в която я приеха бяха много отзивчиви,много внимателни.
Не можеха да направят нищо освен да изтръгнат останалите части от Нейното Дете от ридаещата и вътрешност.
Остана там по малко от ден.
Плати с част от парите за колата.
Прибра се безпаметно в дома си.
Оглушала
.Безчувствена.
Изпаднала в ступор.
    Обади му се.
Той беше с Другата и говореше приглушено.Тя го попита за нея и нежноста в гласа му докато говореше за другата,която в този момент му приготвяла вечерята я извади от равновесие.
Той беше щастлив.Беше я предал и излъгал. и беше щастлив.
А Тя беше унизена,изоставена и изтърбушена като бройлер.
Въпреки,че  единствената Й вина беше огромната Й и всеотдайна Любов към него.
Сама не знаеше как взе ножа .
Разрезите на китките не бяха лесни.Особенно когато ги правеше с лявата си ръка.
Спасиха я.
Прозично.
Причини мъка на близките си и дори едно просто нещо като самоубийството се оказа непосилно за Нея.
Отново...
Но разума Й бавно се връщаше.
Трезвото мислене   и осъзнаването,че всъщност Той си е тръгнал не заради Нея,а заради Другата.
Лъжата прикрита с друга лъжа...И обвинението...За него беше по лесно да прехвърли вината върху нея,вместо да я поеме по  мъжки.
Явно Тя беше по силната от двама им...
И истините , почнаха да изплуват една след друга.
Снима с телефона срязаната си ръка.И когато Й беше тежко поглеждаше тази снимка,за да и напомня за лудоста и за загубата Й.
За предателството и за лъжите Му.
По късно разбра ,че си е писал с Другата на лаптопа,за който Тя му даде пари за да си го купи...писал си е с Другата докато е лежал до Нея в общото им легло...и търсенето на Нов офис-както Й каза е било просто търсене на ново гнездо -за Тях...
И всички онези дни на безрезервна подкрепа от Нейна страна ,за него не са означавали нищо.
Тя просто е била една спирка,за презареждане ...
   Какво стана с Тях ли?
Мина време,а то лекува раните,поне на повърхността.
В началото го мразеше,после го презираше.
И макар ,че не можеше да забрави любовта си,Тя се научи да я заменя с безразличие...
После всичко продължи по пътя си като орбита на планета излязла за кратко от траекторията си.
Лятната Й авантюра прераснала в любов продължи почти две години и половина и макар от самото начало да знаеше ,обречения край до последният миг се надяваше на щастлив хепи енд.
А той така и не дойде...
Понякога щастливия край просто липсва...
  Припомняше си  за скъпите за нея хора..
За болката от загубата им и за борбата им с неизбежната старица с косата...
Той знаеше през какво е минала и знаеше за миналото Й.
Знаеше,колко пъти е погребвала мъже,които е обичала.
Знаеше колко е трудно за нея да повярва и да се довери.
Тя искаше само едно-Истината-онази от която боли...
Той не беше способен на нея,въпреки обещанията,които и даде....
Тя искаше от Него да бъде истински,а Той просто не беше  способен на това..
Или не знаеше как...
Беше запазила малко нежност и любов в себе си,за да я топли през студените самотни нощи,но му ги даде без да се замисли...
Даде му всичко което имаше,а Той просто го захвърли,защо ли ?-вече не Й пукаше...
Това беше въпрос,чийто отговор не знаеше,и въпреки че никога нямаше да го узнае откри,че дори няма желание да го научи...
Въпреки че търсеше отговорите.
   Продължи напред.
Спотаи болката си при останалите болки,като съкровище.
И заживя отново.
Трудно.
Но тук и сега.

надявам се все пак да е разбрала наистина че тя няма вина, че понякога просто няма виновни, а разминаванията са неизбежни както и написаните думи които остават да припомнят тъгата.
Прегръщам те :)

Прегръщам те!:-)
Понякога истината е някъде другаде..а Тя ....Тя продължи напред...Припомняйки си стиховете на жена на име Лидия:
ДЪЛГО ТЪРСИХ
КАКВА Е ВИНАТА МИ
И се чудех къде ли сгреших.
Бях щедра, добра и прощаваща.
Бях опора, усмивка и стих.
Търпеливо те чаках на прага.
Ти потегляше някъде сам.
Пак проблеми.Досадната работа.
Твоят свят, за който не трябва да знам.
Упорствах и търсех пролука.
Предложих ти сигурност,дом...
И чаках отвън да почукаш-
При мен да намериш подслон.
Исках само да чувам смеха ти.
Да ме галят две нежни ръце.
И когато до тебе се сгуша,
Да усещам,че имам криле.
Да ме топлиш, закриляш и пазиш.
Да ми бъдеш във тъмното фар.
Към мене ръце да протягаш.
Да съм огън, и хляб, и олтар.
Аз не исках клетви любовни.
Исках само да бъдеш щастлив.
И стоплен от моята обич,
Да си горд, да си силен и жив.

Дълго търсих каква е вината ми
И защо си отиде от мен.
Получил си ДАР неочаквано-
НЕЗАСЛУЖЕН и затуй НЕЦЕНЕН