Стоя пред огледалото.Знам,че стоя отдавна,защото студа се просмуква в тялото ми и кожата ми е настръхнала,а зърната на гърдите ми са толкова твърди,че изпъкват през сутиена ми...нов  е купен за подобен случай,когато ще бъде свален от нетърпеливи ръце и захвърлен толкова бързо,че няма да успее да покаже красотата си и все пак....   
   Трябва да се дооблека и да започна да се гримирам,но стоя вцепенена и вторачена  в собствения си лик.Студено е,но не мога да помръдна и единствено мислите ми препускат като табор диви коне....
   Знам добре какво ще се случи и това знание само по себе си е страшна сила,защото е чиста и непотправена истина за предстоящите събития.
     Звъненето на телефона достига до мен и  ме откъсва от транса....
Гласът ми е леко дрезгав и това го влудява.Пътува към мен,а аз не съм готова...
Не съм готова за нищо от това,което предстои въпреки знанието и конкретните планове.
            Този мъж ме забавлява,но дали това е достатъчно?
  Бих могла да разбера само ако опитам,но това ли е онова което искам?
   Човешкия живот е достатъчно дълъг за да срещнем много хора по пътя си...И как да открием дали правим правилния избор,ако избора,който сме правили преди е бил грешен ?Колко пъти могат да те наранят или да разбият сърцето ти преди да спреш?
    Сексът не е достатъчен,но и не е без значение-като солта с която посоляваме.Различно за всеки,но задължителна като въздуха.
      Обувам бавно чорапите си и избирам полата така,че да изпъкват дискретно жартиерите през материята й.Блуза или риза?Кратко колебание ....мерене.....отново проверка пред огледалото и вземане на решение....Благодарна съм на природата-нямам нужда от силикон за да ме гледат в ..очите.
     Звъненето на телефона прекъсва мислите ми отново,а мелодията ми подсказва,че не е Той....другия ми телефон е...
Чувам гласа му през слушалката и по тона му само разбирам колко е разстроен...Отново са се карали,заради другия...Тя,Той и Другия-неразделна част,която не може или не иска да вземе окончателно решение за бъдещето си.Разбирам ги.След това през което самата аз преминах ги разбирам и то твърде добре...но не мога да им помогна....Говорим кратко,след като разбира,че ще излизам бърза да приключи разговора....
   Разбирането на нещата и виждането на проблемите не помагат за решаването им.
Познавам болката от предателството.Беше моя приятелка през дългите дни и самотни нощи в преследване на истината.Истината за едно предателство и за моята глупава и наивна всеотдайност.Безброй въпроси на които да намеря отговорите.
Любовта е странна-или обичаш или те обичат.Лошото е,защото  има хора ,които могат да симулират любов,така както някои жени симулират оргазъм.И смешно и тъжно...
     Времето ме притиска с всеки отмерен миг.Полагам последни щрихи..Избирам бижута и търся обувките си.
    Готова съм.
От огледалото ме гледа осъдително лицето ми.Ти не си такава-това не си ти.
Глупаво лице какво ли знае то? Сините лещи променят не само очите ми,не само погледа ми-променят мен.Няма ги вече зелените пламъци,онези заради които в други времена биха ме изгорили на клада....Но пламъците изчезнаха  и без помощта на лещите.Сълзите ми ги отмиха.Плаках тъй дълго,че дори зеления цвят избледня...
Като спомените ми.
Като миналото,което грижливо заличавам...
Като неродените ми деца,които никога не ще ме прегърнат....
Взирам се в себе си -една непозната,която възкръсна като феникс от руините на старата ми личност.
  Просто една жена,като много други повярвала на един мъж.
История стара като света.
Усмихвам се на себе си.На онази в мен-с вярата в хубавото и доброто.
Свалям обувките си.
Бавно свалям една по една дрехите си.
Свалям грима си.
Влизам под  душа.
Отмивам всичко от себе си,от тялото си и от душата си.
Когато излизам чувам как телефона звъни и натискам с лекота червения бутон след което изключвам телефона.Лесно е.Успокояващо приятно е.
Махам лещите.
Усмихвам се на лицето в огледалото и този път и то ми се усмихва.
Знам какво ще направя и то е толкова лесно,защото има приятел,който се нуждае от мен.За коготот е достатъчно просто да го изслушам,докато излива болката си.
Взимам другия телефон и набирам номера.....
    А тази сутрин когато се събудих и включих изключения телефон едно след друго започнаха да пристигат смс-и...
Последният звучеше така:Ти си жената за мен-нека аз бъда мъжа за теб...и тази песен...
  Тогава се усмихнах .



     

Благодаря ти за всичко...