Когато двама от приятелите ми се скараха за пари ,не взех страна.Обвиненията бяха за завличане с пари-дадени повече-върнати по малко.Не допусках,че е възможно.Мислех,че е грешка...така де....Те са страхотни хора и са мои приятели,нима биха могли да бъдат друго освен честни и порядъчни....
  Приятелката ми ми се обиди,защото не взех нейната страна...Аз му повярвах.Вярвах,че е грешка,че не е способен на подобно нещо...Вярвах,че грешката ще излезе на яве и ще сме си приятели и тримата....
Вярвах....
Грешала съм.
Днес въпросния приятел завлече и мен.Сумата не е голяма,но не е и малка.Имаше да ми връща и го правеше на части,защото между временно взимаше нови пари.Записвах си,защото съм отнесена,а и след случката с тях двамата се чувствах спокойна.така де...знаех колко съм дала,защото давах все повече и с колко и кога е намалил дълга си към мен.... Е днес се оказа,че ми е "върнал" повече от това което съм си записала...Звъннах му,след като проверих и отговорът-"И ти си станала като нея(нея е момичето,което го обвини преди това)" ми дойде като студен душ....В това време  обаче той пътуваше към нея за да "залепи" пукнатините както се изрази...Вероятно е усещал.че може да го хвана,въпреки че съм толкова разсеяна и не водех сметки-до скоро...
    Стана ми гадно.Парите не са малко,но не са и много....Вярата ми обаче струваше много повече.Както и факта,че повече няма да му дам нищо...И гадната мисъл,че онези пъти,когато се съмнявах в себе си и в паметта си,всъщност той ме е завличал....Така де като имам и не помня,защо да не си отклони от парите ми...Та той има нужди и проблеми...болно дете,пиеща съпруга....бизнес за развиване...
  Той загуби касичка..
Аз вяра в приятел.Както и приятек,защото след това вече не мога да го считам за такъв.
Ще поплача и болката ми  ще ми мине...
Защо ли не ми става по леко?
Защо хората се превръщат в подлеци?
Знам,че парите му трябваха,но нима това е начина?загубата на доверие не е ли по лоша от липсата на пари?А загубата на приятел?Гадно ми е...И се питам в кой момент е спрял да ме счита за приятел  и е започнал да гледа на мен като на касичка?В който му отказах секс,за да си запазим приятелството?В който отказах да се присъединя към мрежовия му маркетинг,защото не вярвам в това,което предлага и прави?Когато отказах да излизам с него и с приятелчетата от бизнес пирамидата  му,защото не ги харесвам и честно си го признах?Когато спрях да му отделям повече време,защото си имам любим и времето ми е заето с него?
Беше ми приятел.
.Вече не е....
Лошото е,че никой не печели ...и двамата губим...Загубата на приятел е като загуба на част от същността ни...Загубих част от себе си...
  

Важна тема, дано да я прочетат повече хора!
Мисля, че хората, които омаловажават малките стъпки надолу, дребните прояви на небрежност към другите, един ден се оказват подлеци и за голямото...

когато не гледат вече на човек като на душа, а като на портмоне. И е сиво и смотано. Бях в същата ситуация - услужих на човек, който беше "зле в момента". Този момент обаче се проточи и когато ми потрябваха пари за опрерация на баща ми, се наложи да му звъня. Отреща чух, спокойно няма проблем. Но проблем имаше и нещаат буквално бяха въпрос на време.Слава богу, оправих се и баща ми е наред, но ... остана ми едно горчиво чувство в устата. Защото когато му казах на този човек, че всико е отношение между близки хора, той се изсмя. Изсмя се глупаво и пренебрежително. Сега съм с приятел по-малко. Но пък може би е по-добре.
Боли, защото приятелите са наш, личен избор. И когато ни ударят шамар, сякаш се унизяваме ние самите. Това е чорлаво. И гадно.

... припомних си неприятна случка, но тексът ти е супер. И ти благодаря.