Писмата му пристигат всеки ден.Усмихват ме.Разплакват ме.Разнежват ме.
Гласът му все така ми липсва,но всеки ден има приказка за мен.
Днес разчистих стари сметки,с някого,който ме нарани и предаде.Простих му,окончателно и го зачертах завинаги от живота си...И хубавите ми спомени с него може да живеят отново.Благодарение на теб Любов.Благодарение на теб...
  Ех,Любов.ти знаеш толкова много приказки.
Липсва ми гласът ти Любов.
И уникалния секс....
Но и двамата знаем,че за да живеем трябва да ни дели океанът..Е,освен в края на живота ни може би,когато ще сме заедно...
    Имало едно време една горска нимфа,която се къпела гола в поточето край скритата поляна.И един принц,който макар и смъртен се осмелил да пристъпи в тайния полумрак на гората и да открие дървото на малката нереяда.
  А дървото светело с тайнствена,нереално нежна светлина,защото душата на нимфата била вплетена в корените му,в стъблото му,в листата му..
  И принцът се влюбил в тази душа,преди дори да е видял тялото на което тя принадлежи..Стоял унесен и щастлив,под клоните,които галели с нежните си листа лицето му.Тихия плясък на водата го извадил от унеса му и тогава в здрача видял млечно бялото тяло на нимфата,което тя напразно се опитала да скрие зад дългите си коси.
     Принцът бил мъж.И като всеки мъж бил завладян от негата и еротиката на голото тяло.
Приближил се бавно.И целунал нимфата с вълшебната целувка на страстта,която покорява сърцата и разтваря краката на всяка нимфа,защото дори и нимфата е жена...И там върху мекия мъх под клоните на дървото принцът  дал и получил в отговор много горещи и страстни  доказателства на чувствата си..
  И когато дошъл часът на раздялата нимфата подарила на принца крилете си,за да може да се върви по пътя,който си е начертал,защото истинския мъж следва пътя си,а нямало съмнение че този принц е истински мъж-тъй като успял да го докаже нееднократно..
    Принцът взел нежните и много ефирни криле,а после взел и душата от дървото,защото от мрака на гората само с криле е невъзможно да се излезе...
  Нимфата останала сама.И все пак била щастлива.Душата й,била при някой,който наистина имал нужда от нея и който се грижел с любов и нежност,за да не спира да осветява пътя му в тъмнината...
  Но там на поляната с асфоделии,ще дойде отново моментът в който двете души ще сплетат телата си и ще летят на крилете на екстаза и любовта..
   Защото където и да го води пътят на принца,където и да го носят крилата му той винаги се връща при малката нимфа и й разказва тихо историите за времето през което се е борил с чудовищата...И един ден,когато преминат от другата страна на реката,плащайки на лодкаря с крилете си....ще бъдат заедно завинаги,така както завинаги са поделили сърцата и телата си.
      Благодаря ти Любов.
За красивата приказка и ти подарявам моята в замяна.
  

вече пишеш и приказки...Сега чакам да преминеш и в рими :)

Някога,в първия ми блог имаше много рими,написани от ръката ми...а в една и съща вода,не можеш да се къпеш два пъти.Приказки,може и да има.Специални,за специален човек,с когото сме се белязали оттатък живота.:-)Името му е Любов.