Свирката е най-краткият път към сърцето на мъжа. Жените са готови на всичко за своя мъж, за неговата любов и твърдо убеждение, че това е най-хубавата свирка на света.

Готови са и на безброй сексуални авантюри и безброй свирки направени на нетрадиционни места. Жените трупат свирков опит, за да могат един ден да направят идеалната свирка на идеалния мъж, за да може той никога да не си отива, защото в дъното на всяка успешна връзка е сключена сделка “секс срещу храна”.

Гастрономично преживяване, което днес наричаме грижа и любов, но иначе е с вкус на сперма. Малко неприятна, малко гнусна, но вкусна толкова, колкото само животът може да бъде.

Джиро:

Всеки мъж е чувал бащината мъдрост, че с пишките не се играе. По-късно това се разбира като „всеки мъж сам си играе с пишката“. Още по-късно всеки мъж си играе с пишката, докато си представя, че някой друг си играе с нея. На съвременната жена обаче баща й никога не й е казвал, че „всяка жена сама си играе с пишката“, а и никой баща не обича да си представя, че дъщеря му прави свирки в съседната стая, докато уж решават задачи с отскоро легализирания си приятел.

А това се случва по-често, отколкото бащите биха искали, защото такива са правилата на играта. Тя играе своята хитра игра на трудно достъпна жена, която прекарва десетки часове, за да отслабва, гримира и изгражда своето съблазнително тяло, докато се окаже на колене и с пенис в уста. Игра, чиито правила звучат като „лягай и се потапяй“. Лягай, потапяй се и лапай – игра на доминация, която преповтаря обществената игра на мъж и жена, в един твърде феминизиран модерен свят.

Модерната жена обожава да се потапя в това, което във фантазиите си представя като голяма мръсотия, извършена от една малка и напълно зависима женска.

Коленичи пред мен и ти си куроположена за истинска жена!

Нощна хризантема:

Процедура, от която ме боли вратът, завива ми се свят, а устата ми се чувства разчекната поне още 2-3 часа… що е то? То е пенис в близък план – нещо топло, сухо и твърдо, с необичаен вкус и мирис. Нещо, което всъщност изобщо не ми е работа да го ям, но търси своя път към устата ми по всякакъв начин.

Хубаво, мъжът е щастлив. Сексът за теб е прекъснат и се оказваш с пишка в уста, демонстрираш непознати и на теб самата дълбини на гърлото си, докато устните ти се претрият.

Добре, добре – разбирам – той лиже, ти лижеш, такива са фактите от живота – лижем се. Нещо повече, чрез личен опит и свидетелства на преки очевидци и участници в сексуални мероприятия, ми се изяснява, че свирките като цяло заемат по-малко време в общия сексуален живот, отколкото лизането на жените.

И въпреки това усещам силното си чувство за справедливост накърнено.

Джиро:

Сексът не е изказване на почитания и благодарност, „мерси“ на продавачка в магазин за Секс играчки. Сексът е нещо, което аз причинявам, стискам, блъскам, прониквам в отворите на тялото – дори когато ми правят свирка.

Аз я лижа, тя го смуче, единствено, за да й го начукам след това или просто да се убедим, че мога да го направя, а не за да изпълня предписанията на кодекса на феминистките, които биха ми го начукали, само за да ми разяснят своята равна добавена стойност, но нямат никакво обяснение как е възможно в девети клас момиче да води в индийска нишка съучениците си в училищните храсти и там да духа на всичките индианци.

Нощна хризантема:

Оралният секс при жените и мъжете е в съвсем различни категории. Дори се натяква, че при жените това е някаква задължителна част от сексуалния ритуал, което не било честно по неясни причини…

В крайна сметка в по-голямата си част мъжете са тези, които искат да правят секс. Тогава защо да не си направят труда да настроят жените си на своята вълна? Пък ако не искат – да се оправят! На тях не им трябва свирка, за да им стане, кому е необходима всъщност свирката и защо мекото, топло, гостоприемно влагалище не им стига, а трябва да си рискуват пишката сред два реда зъби?

Джиро:

Влагалище – една не твърде приятна дума, която ми напомня на влагане. Да вложиш своя пенис в устата на жена все още си е едно от най-безплатните забавления за пролетариата. А щом е безплатно, жената е готова да направи всичко възможно, за да му вложи добавена стойност. Свирката не може да е безплатна – тя струва хиляди жълтици настройване, романтична игра, сметки в скъпи ресторанти, цветя и протекции за голямата награда – свирка.

И точно, както не ти връщат парите от тъпия романтичен филм, защото не ти е харесал, нищо не ти връщат, когато свирката не ти е харесала. „Хареса ли си?“, пита жената с размазано червило и размазана усмивка. „Да, страхотна си, не мога да повярвам, че това е втората свирка, която правиш в живота си“, отговаряш ти, докато се чудиш как ще пикаеш през следващата седмица.

Нощна хризантема:

Свирка = Манипулация. Манипулация от страна на мъжа, който става мил и благ, стига да му се предоставя съответното свирковреме и манипулация от страна на жената, която го прави само защото се кефи, че има такава власт над мъжа. Лапай. Гълтай. Нямаш право да се гнусиш.

И така е редно впрочем. Абсолютно неразбираеми са ми жените, които ги е гнус от собствения им мъж. Добре – знам колко е уморително – добрата свирка е почти спортно постижение, но за гнусящите се нямам обяснение. Щом можеш да се съгласиш да ти го вкарва и излива в един отвор, защо не можеш да се съгласиш за друг, значително по-контролируем от теб?

Джиро:

На жените им харесва властта, която придобиват над мъжкия пенис, въобразяват си, че двата реда зъби са особено екстремно преживяване на предалия се в пълно доверие мъж, който е решен на всичко, за да получи своето орално приключение.

И да, гълтането доставя огромно удоволствие – макар лично никога да не си готов да извършиш подобно нещо. Но моята сперма е свещена и отдаден на нарцистичното си удоволствие, гълтането ме спасява от извършването на греха на Онан, а изплюването й ме прави необичайно грешен в очите на древния бог.

Разбира се, че жената има право да се гнуси, но няма право да го показва, защото може би ще си помисля, че не я харесвам достатъчно, щом не поглъща моята сперма. Това е идеалната манипулация, която върши работа на всички.

Нощна хризантема:

Внезапната свирка е обичана и лелеяна като Светия Граал. Тя е обект на гордост и мъжете, чиито жени им правят внезапни свирки се считат за любимци на съдбата. За внезапно лизане не съм чувала обаче. (шпакла, лизане, кунилингус – женският прототип на свирката дори няма своя легална дума, която да използвам…)

Представям си как си говорим с приятелка: Кумико, мила, ако знаеш Джиро сан каква внезапна шпакла ми направи вчера докато запарвах чая, просто щях да припадна… Невъзможно! Шпаклите са част от загрявката – те са за преди и по време на секс, не са нещо, което може да съществува във вселената само по себе си.

Джиро:

Единственото, което искам, е да се отпусна, да пусна лека нощна музика по корабното стерео и тя да ме прекара отвъд напрегнатия ден. Сексът е занимание за атлети, които физически трябва да доказват своето превъзходство над жените. Свирките са удоволствие за поети, на които задникът не им се протрива от седене в офиса.

Всеки мъж мечтае да бъде поет, който отпуснат е оставил своя пенис в служба на благодарната почитаема жена с убийствено бърз език. Мислите ме напускат, мускулите се отпускат и мога да съм господар на своя личен персонален харем, чието единствено предназначение, е да ми доставя удоволствие. И в никакъв случай да не ми напомня, че няма безплатен обяд.

Нощна хризантема:

Наистина не знам какво толкова с тия свирки? По какъв точно шантав механизъм свирката се е превърнала в такава фикс-идея за мъжете и защо сме я наблъскали с толкова символи. Цари някаква недоизказана разправия за свирки между жените и мъжете – едните искат повече, другите търгуват с тях.

Но какво ме изненадва – това е древната мъжко-женска формула – секс за храна. Ще рече, че на този договор се е изградило семейството – антропологически факт. Така че може би е дори донякъде естествен. И свирката е върховият символ на този първобитен пазарлък. В този смисъл всяка свирка е донякъде жертва – тъй като ако беше приятно само по себе си занимание, не би излизало толкова скъпо на мъжете.

Колко първобитно е обаче, така да искаш да си сложиш пишката в устата на някого, че да си готов на ред грешки в живота, за да ти се случва. Има жени, които наистина го използват. Голямото страдание на мъжете, че са им правили повече свирки в началото, а после като са си ги „подсигурили“ – Край! Толкова за спонтанността.

Джиро:

Уважавай кура – това е нещо повече от реплика от единствения хубав филм с Том Круз. Това е начин на живот, а не игра от долнопробно-неправдоподобен американски порно филм. Обичай свирката – това върши повече работа и от самата свирка.

Добрата свирка може да ме накара вселената да се взриви в устатата й и тогава наистина не искам да мисля за протритите й устни. Лошата свирка ми напомня за страховете на средната възраст, когато сериозно се питаш дали все някога ще успееш да свършиш.

Затова уважавай пишките, които те хранят и поят, осигуряват ти изключителна романтика и чувството, че има поне един мъж на този свят, който е готов да направи всичко за теб.

http://bgtatko.bg/752/dialozi-za-svirkata/