Щастието е въпрос на гледна точка.Нашата представа за момента,в който душата ни се освобождава и лети,а тялото е част от нея.Нереално леко и изкрещо бяло.
Щастието е въпрос на момент.На малък жест.Усмивка.Ласка.
Нетрайно е като тънка паяжина лед и крехко на допир като нея.Топи се и оставя следа,за мига или момента.Гореща следа,която топли устните,карайки ги да се усмихнат...
Щастието е топло чувство,което те изпълва като хелий и те издига към звездите.Толкова близо,че можеш да ги докоснеш със сърцето си...
Щастието е като вселена,която се разпъва...Светлината огрява и останалите,защото щастливия човек е щедър,светъл и много нежен..
Щастието е заразително и кара останалите да се смеят...реално е и може да го почувстваш и дори да го видиш в очите,в устните,да го прочетеш в сълзите и усмивките....
Щастието не е взискателно.Не иска много а дава всичко...Чаша горещо кафе в мразовит ден...ръцете на любим ...малко слънце в средата на деня....края на тежък ден...едно писмо..една усмивка..и имаш крилете да твориш,да летиш,да бъдеш по добър като личност,като човек...
Щастието е щедро-може да го споделиш и то се удвоява,а не намалява и това е чудо.Щастието е чудо.Чудесно....
Щастието е като дъгата.Радва очите,весели сърцето и дори малко дъжд не пречи.
Щастието може да се вземе и да се даде-безценен дар ефимерен...като споделен оргазъм....
Щастието е невинно,като дете и чисто като него.Може би затова е по лесно нa малките да бъдат щастливи.Големите се обграждат със съмнения и понякога забравят дребните радости в живота или ги пропускат....
Стремим се към него и понякога го пропускаме,защото загледани в гората не виждаме дърветата...
Трябва да спрем и да си позволим да бъдем щастливи..и да умножим щастието си раздавайки го на другите.