Той е човек на мислите.Умее да ги подрежда в плавна редица...играе си с кодовете и цифрите скрити в тях..обича да търси същината скрита в непознатото.Влече го магнитното поле скрито в ядрото на тайнственото непознато сферично кълбо съставено от материята на хаоса.Понякога сънува,но рядко.Обича хармонията и затова го привлича магията изтъкана от музика и движения...танцови движения страстни и сластни-като правенето на любов.Не знам какво обича повече любовта или идеята за нея,но обича да я прави...как?...това е друга тема нали?
Познава двоичните кодове и знае как да ги ползва.знае,че нулата не е просто нула нито единицата просто единица...и че са нужни две неща за хармония.Придобил е лека циничност,но не страда от загубата на невинността си.понякога тъгува...не от носталгия,по скоро копнеж.Преживял е не една буря,носеща пясък в лицето му...пясък носещ сълзене,не сълзи...
Обича да се надсмива над нещата и не изпада в паника.
Харесва добре оформени плавни походки и гледа първо в дупето на жената...защото то не се гримира и е истинско като нейната същност.Търси...нещо..някого....някъде...но винаги знае къде ще го отведе пътят му..и обича спонтанните жестове,малката доза романтика,чаят,красотата на поднесеното с вкус изящно творение на природата-храната.Понякога вечер свири на китарата...мелодия стара като света....