Има моменти в живота,когато  живота на едно човешко същество зависи от добротата на друго същество.Реално и брутално.
   Живеем в държава,която изнудва близките да "дарят" кръв за да прелее на нуждаещият се...ако не могат-да купят такава.
     Дарявам редовно и безвъзмездно.Като днес.За умиращ,в последен стадий на раково заболяване.Трябвало трансфузия за закрепване...Човека умира и близките му са отчаяни.Готови на всичко за да задържът макар и за малко още...макар и за кратичко своят близък.
 Не съм го виждала и не го познавам.
Познавам дъщеря му.
Затова откликнах на молбата за помощ.
Въпреки съмненията ми..или по скоро заради тях...
   Защо ли?
Може би защото имам лошото чувство,че изливам кръвта си по вятъра.
Защото знам ясно,че  този мъж е обречен и страда и едно кръвопреливане реално не помага и не прави нищо за него,а за някой друг би могло да е животоспасяващо.
Това е била мисълта,която ме е крепяла да мина през ужаса ми от иглите и гадното неразположение в последствие.Утехата,че някъде някой ще живее и моята кръв ще пулсира във вените му давайки му шанс да направи нещо с живота си.
  Дарих кръв,а изпитвам съмнение в правилността на постъпката ми.
Нима съм  лош човек?
Кое ми дава право да решавам дали човека има право на удължените дни страдание?
Да, това е моята кръв,но давайки я доброволно аз се лишавам от правото си върху нея.От това да решавам как да се използва и от кого...Казаха ми,че в България част от продуктите получени от кръводаряване се продават зад граница....Което на практика е гадна търговия с щедростта на безвъзмездните донори-като мен..които даваме без да искаме друго в замяна освен едно-някъде в някое друго тяло нашата кръв да препуска и да дава шанс и надежда за живот..за дълъг и щастлив живот...
   Нима искаме много?

Съмнявам се ,че има търговия с кръв!В момента съм на такъв огън и търся кръв за
баща ми .Останах с впечетлението ,че много малко хора дават такава.Реално погледнато хората на средна възраст трудно ще могат да направят това ,защото вече не са здрави и има много причини поради които да не им разрешат да даряват кръв.........

скъпа, просто не забравяй че когато даваме надарените всъштнoст сме ние, понякога дори само печелейки време за някои за да се сбогува, подсети ме за филма " Seven Pounds" Will Smith, прегръштам те :)

Винаги съм вярвала,че колкото повече даваш,толкова повече получаваш,защото изоълнено със добрина сърцето е спокойно и щастливо.Това беше единадесетото ми дарение на кръв.И първото за някой определен човек...Обикновенно давам за една детска клиника.И все си мисля,как някое специално дете ще порасне с моята кръв и кой знае,може да намери лекарство за болест или да спаси друг..Искам да няма болести и смърт,но ако не мога да ги премахна,поне да помогна на хората да се сбогуват с достойнство напускайки ни...Аз не можах да се сбогувам с татко,дано приятелката ми остане поне за още малко с нейния...

Илиада,дано да намериш приятел,който да протегне ръка!