Безсънието отново потропва в мрака.Неравен ритъм.Неспокоен.Спя малко и това ми се отразява по лицето.Тъмните кръгове и мъртвешката бледност.
       Спя малко и имам много време.Време през което да мисля,
Мислите са като пеперудите.Пърхат с криле и не се подреждат правилно.Разпилени.Вълнуващи.Цветни.Тъжни.Радостни.Влюбени.
   Думите ни са облечени мисли.Дрехите,които подбираме  за тях всекидневно отразяват нашето вътрешно аз.Нашите чувства в момента.Нежността в бяло или розово.Наивността в смешно жълто.Любовта искрящо червена.Цветовете са топли или студени.Като смисъла,който влагаме.Като интонацията.
     Казват,че най-хубавото изречение е : " но аз те обичам... " Hай-лошото изречение: " обичам те, но... "  Всичко преди НО-то  и след него няма значение.Или може би  всичко преди и след това НО са като новите дрехи на царя...Сякаш то е огледалото,което показва голата истина..
Мисля си как ли изглеждат тези думички НО,АКО, Дали са грозни и разкривени ,но облечени елегантно с тон прикриващ същността им?   Няма човек,който да  не е чувал или да не е казвал тези фрази. Молбата,крещяща в първото.Искряща и без сенки.Разголена и не особенно красива. И извинението или опита за измъкване от втората.Навлечена и натруфена опитваща се да се скрие зад баналните фрази.Мътна и непрозрачна.      Крием се зад думите.Крием мислите си.Крием чувствата си. Когато сме истински сме лесно раними или неразбрани.Когато мислите са директни те са необлечени и думите са като оголени жици през които тече електричеството на нашите чувства.и могат да ранят или дори да убият.Може би затова ги крием старателно.Навличаме нещо,променяме вида,превръщаме ги в удобни за ползване клишета.      Искам да мога да казвам Обичам те и Не те обичам- без Но. Та нали любовта или е жива или е мъртва.без извинения,без угризения,без излишни надежди.
     Чувствата ни са голи.Реални,истински,понякога опиянени и  неадекватни,но винаги съответстващи на нашето аз в момента.Не ги обличаме и не се заблуждаваме,защото сме наясно с тях.Защо тогава ги обличаме и гримираме смешно в думите си?Защо се крием зад тях?   Мога да приема всяка една истина,колкото и да боли,отколкото една лъжа,която да ми е за утеха....Чистата рана зараства,утехата и напразната надежда са като гангрена,която убива душата ти,тялото ти и трови мислите ти.     Искам изречения без НО и АКО.
Искам необлечени мисли,от тези ,които идват от душата.Които пеят и плачат,смеят се,радват се,кървят,страдат,надяват се и никога не се предават.   Искам Обичам те без Но.Без условности и без лъжи.Или предпочитам да не ме обичат изобщо. Тук и сега.