Ухае на липи.Лято е и ако времето е лошо то поне финния и нежен аромат напомня осезателно кой сезон е.Не ми се спи.Тези дни имам доста мисли и доста въпроси, които се въртят в главата ми.
     За последните месеци почина първо леля ми,а после синът й и от рода на татко останахме само  аз,сестра ми и братовчедката...Странно е как е един миг  се превръщаш в старшината на рода си...
   Мисля си за баща ми.Той пое първи към това пътуване в небитието.И за кладенеца в къщата.За грижите по него и за отразения ми образ в чистата,леденостудена вода.
      Сърцата ни са като кладенци.Всеки се ражда с един кладенец,който е празен.
Има хора,които започват да копаят усърдно,не се отказват и рано или късно любовта изпълва кладенеца им.
 Има хора които седят, чакат и се надяват на чудо,а кладенеца им е пресъхнал и тъжен.
Има и хитреци,които все се надяват да си вземат вода-любов от чужд кладенец,защото нямат желание или ги мързи да имат своя...разчитат на това да получат от някой щедър и великодушен и всъщност успяват....но са твърде нехайни да положат усилие и скоро изчерпват и чуждата вода...и отиват към следващия или по-следващия.
    Защото след като попаднеш на водата-или любовта трябва да се грижиш за кладенеца си.Да го укрепиш.Да го почистваш....И ....да не позволяваш да плюят в него....
   Има ги и такива,нали?
Понякога кладенецът се срутва под един или друг напор на събития или някой го разрушава умишлено,и тогава  има хора,които се изправят и го изграждат наново,а има и такива,които се предават...
Защото е по лесно да се предадеш отколкото да разчистиш отломките и отново да изградиш кладенеца си.Защото понякога загубата на вяра,е по лоша от загубата на сили,необходими ти за да се изправиш...
 В последно време откривам,че все повече хора искат любов.Останали без кладенец...Лошото е,че повечето не искат да дадат,а да получат....Казват "искам да ме обичат",но не и "Искам да обичам"..
Кога хората спряха да се обичат и превърнаха любовта в сделка.В търговия и като пенсионери обикалят търсейки любов на промоция...
   Аз съм от тези,които обичат и не се предават.Оказа се.че колкото и наранена да съм намирам сили да се изправя и да копая.Да почистя кладенеца си и да дам от кристалната вода на друг..
 Ами ти?

винаги съм мислела че любовта е повече еднопосочен път отвътре навън и не е задължително да те обичат за да обичаш, не е задължително да го чуваш за да го чустваш, все някои със голи ръце строи кладенци и друг колкото и да търси вода все не я намира..уж генетично сме построени да не можем да сме сами а всащнoст кога не сме... прегръщам те... звучиш ми като черен летен блус :)