Когато бях малка мама ми купи калейдоскоп.Надничах с любопитство през малкия отвор на шарения цилиндър и възхитено наблюдавах красивите картинки,които се образуваха и променяха при завъртането на тръбичката в дланите ми.Красотата се съдаваше и рушеше,новите фигурки образуваха нови картинки и сякаш бях властелин на времето и красотота,която зависеше от моите длани въртящи калейдоскопа...
   Живота прилича на този калейдоскоп.Хубаво е когато този който променя красотата си ти,но понякога отдаваме живота си доброволно на някой друг,който завърта в ръцете си нашите картинки ежедневие....
   Шарената страна на нещата не винаги е красива,понякога красотата е скрита или незабележима.
   Сравнявам.Разхвърлени мисли.Отминали моменти.Оставям в паметта си само красивите спомени и изхвърлям боклука...Ако тялото ми е храм за душата в него няма място за грозното,лошото,злото.


   Исках да напиша за чувствата си,за болката от миналото за толкова много неща, и открих че не е нужно...може би ...някога...друг път....Две тела-една душа...история с магаре..Ваканция в Гърция и корабче на което изгорях..Пръстен на пръста ми...усмивка на лицето ми...
Живота е прекрасен!

Имай Любов и Хармония!

Пръстена на ръста ми не е знак на обвързване или принадлежност.Той е символ.Всеки от нас принадлежи на себе си.Две тела-една душа.Мъж който следва една жена губи себе си,но същото се отнася и за жената.Споделената истинност и реалност,риска да имаш другия и силата да го оставиш да лети до следващата среща,до следващото споделяне.това е-простичко е и е истинско:-)

си казвам, че чакането на всеки текст си заслужава. И всеки път съм прав :)) Слънчев ден. И безметежен такъв :))) Поздрави.